Един милион

Всяка сутрин ставам, правя йога упражнения/ ходя на фитнес/ плувам/ разхождам кучето, след което хапвам нещо на крак/ правя си здравословна закуска с точно преброени калории/пия бира/пия кафенце и понякога цигарка към него , после се къпя, обличам и отивам на лекции/ работа/ училище/ да поседя в парка. Обичам сутрините, защото всичко е ново и мирише на асфалт/ Мразя сутрините, защото трафикът е ужасен и мирише убийствено много на изгорели газове. Не мога да повярвам, че всичко е толкова хубаво днес/ Отвратителен ден, всичко върви с главата надолу. Така започва всяка една сутрин, всеки един нов ден, рутинни дейности, понякога досадни, друг път истинско изцеление. Искаш нещо да промениш, често не го търсиш и го оставяш да се изплъзне, а понякога в търсенето губиш това, което ти доставя удоволствие сега. Винаги си доволен и нещастен същевременно, от неосъщественото. Мечтаеш силно, понякога на глас, друг път стаено в доверието на някой близък човек. Бориш се срещу всичко или избираш по- лесният, но сигурен начин- да не правиш нищо. Губиш контрол върху действията си, от всякакви подбуди- друг път си сдържан и точно отмерваш всяко свое действие. Обичаш да си играеш със съдбата или отново избираш добрият, стар, но сигурен начин- да не я гневиш. Миналото ти те преследва постоянно- предишната работа, старата любов от ученическите години, или може би отминала страст към стар навик, който тлее в теб и чака да бъде възроден, с нова, още по- експлозивна сила. Имаш един милион причини да откажеш да правиш това или онова. Имаш още толкова да ГО направиш. Чакаш да се случи промяната- в това няма смисъл, тя никога не идва сама, нужен си й ти. Нужен си й повече от новото ти предложение за работа, или новият ти приятел/ ка. Буквално се товариш с една камара нови, причудливи занимания, с надеждата промяната да ти кацне на рамото и заедно да продължите житейските си патила. Нужен й е един от тези твои нови дни, в които отваряш прозореца и решаваш, че държиш света в ръцете си и само от теб зависи колко си силен, за да постигнеш всичко. Наистина ВСИЧКО. И това е така. Можеш да го направиш, стига да повярваш в себе си, колкото и изтъркано да звучи.

Нова сутрин- ставаш, правиш йога упражнения/ отиваш на фитнес/ плуваш/ разхождаш кучето, след което хапваш нещо на крак/ правиш си здравословна закуска с точно преброени калории/ пиеш бира/ пиеш кафенце и понякога цигарка към него, после се къпеш, обличаш и отиваш на лекции/ работа/ училище/ да поседиш в парка. По пътя срещаш половината си стари емоции. Неща, които те карат да се замисляш всеки път, които ти вдъхват неувереност и несигурност в утрешния ден. После налиташ на настоящия момент- виждаш, че крие много изненади, някои добри, други лоши. Виждаш, че те харесва, а и ти не си безразличен към неговата съблазън. После отново започваш да мечтаеш и се сещаш какви са тези един милион причини, за да загърбиш провалите или отминалите неща, да ги оставиш просто в един шкаф в душата си, който спокойно да не бършеш от прах. И да дадеш шанс на новите, още не проходили емоции, копнежи и амбиции, защото винаги ще те очаква нещо ново, по- добро, което да ти даде един милион причини да направиш един милион неща.