- Ехо, какво става?
- Еми нищо, ти какво правиш?
- Седя си, добре ли си?
- Опа, чакай, че разсипах едни банички- прекъсва...
Тъъъъъъън, тъъъъън, тъъъъън, тъъъъъън:
- Ало?
- Хей?
- Какво стана бе?
- Нищо, исках да ти кажа, че... така де, малко ми е трудно, или пък... знам ли?
- Кажи де, какво има?
- А бе, това не е за по телефона.
- Еми ще ми кажеш като се видим тогава. Нали не е важно?
- Е разбира се, търпи отлагане. До 7:30ч. Чао!
- До тогава. Чао!
2:30ч:
Обектът се отправя към приятно заведение за бързо хранене със звънкото име- Бешамел.
2:32ч:
Обектът взима чиния с боб и наденица и сяда на масичка до прозореца, за да я изяде, без хляб.
Забележка: Имаме прекрасна видимост.
2:45ч:
Обектът излиза от "Бешамел".
2:50ч:
Обектът се движи по бул. Христо Ботев и завива по "Алабин". Стига до магазин за часовници- влиза вътре.
2:55ч:
Обектът излиза и си поглежда часовника- изглежда удовлетворен.
3:10ч:
Обектът си взима бира и продължава да крачи по "Графа".
3:15ч:
Обектът се отправя към Народния Театър.
3:20ч
Обектът сяда на пейка и се наслаждава на бирата си.
3:30ч
Успял да се наслади бързо на бирата си обектът се отправя към магазина.
3:40ч
Обектът вероятно се връща на Народния Театър.
4:00ч:
Прибирам се вкъщи. Правя топ 10- успокояващи парчета преди важни събития.
4:07ч:
Взимам по- разумно решение, от това да го следя и да се опитвам да се успокоя- ще пийна малко бира.
4:10ч:
В магазина решавам бирата да е тъмна.
4:15ч:
Пускам си хубава музичка и се надявам да не ме нападнат извънземни точно сега.
4:20ч:
Решавам, че е прекалено слънчево, че да си пропилявам младостта в тухленото ми убежище.
4:23ч:
Обличам се, обувам си кецовете, слагам си слушалките и си взимам бирата. Излизам за разходка.
4:30ч
Как може да няма сняг през декември?
4:31ч:
Едно куче ми изяжда баничките от чантата. На мен не ми прави впечатление.
4:32ч:
Гоня кучето да ми върне баничките. Но то е по- бързо от мен. През това време си губя и шала.
4:40ч:
Търся си шала от изестно време, но без резултат, добрата новина е, че поне още имам бира.
4:43ч:
Зарязвам шала и отивам да си взема още една бира.
4:47ч:
Тъъъъъъън, тъъъъ:
- Альо?
- Остава ли ни срещата за 7:30ч?
- Амииии, да. Защо?
- Ами аз съм свободен и сега.
- Сигурен ли си, че искаш да се видим по- рано?
- Ти къде си?
- В Борисова.
- Да дойда при тебе след 40 минути?
- Дано да го преживееш.
- Какво?
- Нищо. Окей, ще те чакам на Ариана.
:
:
:
:
Спомних си за последния път, когато ми се искаше да ме отвлекат извънземни. Доста забавна история, всъщност. Аз сънувам, че ям сладолед на Юпитер и си мисля за собствената си малоценност в това постоянно развиващо се общество, когато се появява един тюлен и ми взима сладоледа. "да ми разваля съня този тюлен"- мисля си аз и го подгонвам. Като една истинска русалка или друга нехибридна с човек риба се втурвам след него и няма как, нападам го като полярна мечка. Скачам върху него и се надявам скоро, получил инфаркт от огромните ми размери, да се сломи. Но не, ах, свещена, човешка глупост. Точно в този момент ми се приисква извънземните да ме отвлекат. А, как ли точно те нападат извънземни- се замислям- идват, взимат ти компютъра, взимат ти проби от ДНК, РНК и да кажем спомените от детските години. После, ти се противиш и им казваш вземете ми всичко друго, само не и компютъра, и те ти взимат най- съкровените мечти. Ти пак се противиш и ги предизвикваш на дуел(надали са по- висш интелект от нас, наистина), запретваш ръкави, винаги си си мислила, че ще спасиш света. Така да се каже- сега е твоят звезден час. Оказва се обаче, че са те блокирали и няма ни връщане назад, ни прогрес напред, ни движение в настоящето, тъкмо се чудиш какво да направиш и...
Тъъъъън, тъъ:
- Альо?
- Какво става бе, нали срещата ни беше за 5:30ч?
- А, да бе, идвам. Ти там ли си вече?
- Да бе, чакам те. Окей ли е всичко?
- Да, много те... си хубав.
- Хахахаха, знам, така си е. Хайде, чакам те на Ариана, не се бави много.
- Окей.
