Той, нещо да потърси

Седнал един ден той да си помисли, тя му казала нещо, той не й повярвал, тя пък се разсърдила, той пък си тръгнал. Решил, че някакъв подвиг трябва да извърши същия ден, нещичко велико, макар и не толкова значимо. Някакъв малък жест за света, с който да докаже, че е по- малко егоист. Обул си обувките и си облякъл якето, тръгнал той по широкия град- да разбере, каквото има за разбиране в него. Крачил дълго, неуморимо и безцелно. Крачейки срещнал разни хорски патила, различни от неговите. Те му разказали за себе си, той пък не им позволил да разберат нищо за него. Питал ги как да им помогне- та той си има всичко нужно, защо да не помогне някому. Те му отказали. Крачил още, стигнал края на града и продължил, крачил цял ден, цяла седмица, цял месец- ах, велико нищо. Стигнал морето, там нямало как да продължи. "Пуста физика"- мислел си той- "сега ако бях една риба или една птица, това нямаше да ме спре", решил да тръгне на запад, защо пък едно море да го ограничава. Там срещнал разни велики неща, запознал се с малко култура и се почувствал силно обогатен- харесало му, така да се каже. После се насочил към океана, искал и за него да разбере нещо. Покрачил още малко и започнал да си спомня за онзи ден, когато той седнал да помисли, тя му казала нещо, той не й повярвал, тя пък се разсърдила, а той пък си тръгнал. Сещал се периодично за този ден, когато най- накрая си спомнил и защо е тръгнал по широкия град, и как после силно жадуващ, да помогне някому, стигнал морето, а след морето него вече го нямало. Решил да се върне по пътя, да си търси душата. Оказало се доста дълго пътуването, решил да вземе самолет, после и автобус, накрая се качил в метрото. Върнал си се в старата къща, спомнил си за всичко преди да напусне широкия град и за деня, в който трябвало някакъв подвиг да извърши. Замислил се тогава- подвиг не бил наличен. Вече нищо не му било останало там и без друго, а й тя не го потърсила, и решил отново да закрачи из широкия град. Тръгнал- срещнал подобни хорски патила, но с други лица, решил и той да им сподели своите тревоги. На излизане от града срещнал още една погубена душа да си търси подвига. Заговорили се, ах, велика е човешката комуникация. Решили да сменят посоката- няма да ходят към морето, ще отидат към планината. А там- голяма красота, една безкрайна шир, едни прелестни гледки. Решили да поостанат малко. Забравили за града, забравили и за подвига, достатъчно им било да си станат сутрин и да пият чай заедно. И така до следващия път, когато си спомнили за подвига.