Хвърлям една снежна топка в Лятото, то си е неподвижно и без друго не мога да го обезпокоя. Обичам да гледам разни неща как летят - чисто визуално ми носи радост. Много хубаво се разхождат във въздуха. Дори и цигареният дим добре изглежда там - променя си формата, посоката и мнението за себе си. С промяната идва и красотата, уж. А аз като си променя мнението за себе си - малко ожаднявам. Сипвам си веднага някаква сладка напитка, защото не знам как ще се почувствам, ако го изрека. Изреченията са друга тема, думите в единично количество не носят особена стойност. Понякога ги преглъщам на закуска или с обяда, после лягам на пода и гледам в тавана известно време, докато ми се върне кръвното налягане. Водя неползотворна комуникация със синьо - зеленото, веднъж седмично, после ме заболява душата, пък често и главата, и отлагам да бъда искрена, със себе си, за следващата седмица. Когато тя пристигне отново мечтая да си понося шаловете и ръкавиците, но за жалост навън ни прогарят тия 98.6 градуса по Фаренхайт.
четвъртък, 9 август 2012 г.
Малко повече за гравитацията и цветовете
Ти къде го удряш, а то къде се пука?
Хвърлям една снежна топка в Лятото, то си е неподвижно и без друго не мога да го обезпокоя. Обичам да гледам разни неща как летят - чисто визуално ми носи радост. Много хубаво се разхождат във въздуха. Дори и цигареният дим добре изглежда там - променя си формата, посоката и мнението за себе си. С промяната идва и красотата, уж. А аз като си променя мнението за себе си - малко ожаднявам. Сипвам си веднага някаква сладка напитка, защото не знам как ще се почувствам, ако го изрека. Изреченията са друга тема, думите в единично количество не носят особена стойност. Понякога ги преглъщам на закуска или с обяда, после лягам на пода и гледам в тавана известно време, докато ми се върне кръвното налягане. Водя неползотворна комуникация със синьо - зеленото, веднъж седмично, после ме заболява душата, пък често и главата, и отлагам да бъда искрена, със себе си, за следващата седмица. Когато тя пристигне отново мечтая да си понося шаловете и ръкавиците, но за жалост навън ни прогарят тия 98.6 градуса по Фаренхайт.
Хвърлям една снежна топка в Лятото, то си е неподвижно и без друго не мога да го обезпокоя. Обичам да гледам разни неща как летят - чисто визуално ми носи радост. Много хубаво се разхождат във въздуха. Дори и цигареният дим добре изглежда там - променя си формата, посоката и мнението за себе си. С промяната идва и красотата, уж. А аз като си променя мнението за себе си - малко ожаднявам. Сипвам си веднага някаква сладка напитка, защото не знам как ще се почувствам, ако го изрека. Изреченията са друга тема, думите в единично количество не носят особена стойност. Понякога ги преглъщам на закуска или с обяда, после лягам на пода и гледам в тавана известно време, докато ми се върне кръвното налягане. Водя неползотворна комуникация със синьо - зеленото, веднъж седмично, после ме заболява душата, пък често и главата, и отлагам да бъда искрена, със себе си, за следващата седмица. Когато тя пристигне отново мечтая да си понося шаловете и ръкавиците, но за жалост навън ни прогарят тия 98.6 градуса по Фаренхайт.
вторник, 8 май 2012 г.
Капка по капка - вир става
And I' m searching for my soul, again.
Поседнала Тя до Синонима свой на щастието, нали трябва нещо да го радва човек, не да живее за едната старост да достигне. Стекли му се на него, Синонима, известни сълзи от очите по отминалите времена, Тя пък на свой ред не искала да го утешава, за каквото е било преди. Поиграла си малко с огъня от свещите, пък решила да си запали въглен от тази своеобразна жарава.
- Look at me, what they' ve done to me? - казала му. Той пък нищо не отговорил, а пуснал малко джаз. На нея това й било нужно, пък и навън доста ритмично си валяло. В крайна сметка понякога думите не са всичко и действията контролират това, което предстои.
четвъртък, 16 февруари 2012 г.
Сняг до лакти
Къде е Женчо?
Оп, няма гоо.
Къде е Женчо?
Скрил се е зад ъгъла?
Неее, къде е Женчо?
Криеш се зад ъгъла, виждам ти сянката.
Неееее, къде е Женчо?
Не знам, имаш ли чадър там, където си ти?
Имам, искаш ли да дойдеш?
Да.
Но първо трябва да решиш една гатанка.
Какво е това, което е по- леко от ябълка и те кара да летиш. Не задава въпроси, вместо това - дава отговори. Движи се бързо, затова понякога подценяваш неговата мощ, но всъщност е всичко, от което имаш нужда?! Що е туй?
Не знам!
Добре, помисли си малко и ми кажи...
Оп, няма гоо.
Къде е Женчо?
Скрил се е зад ъгъла?
Неее, къде е Женчо?
Криеш се зад ъгъла, виждам ти сянката.
Неееее, къде е Женчо?
Не знам, имаш ли чадър там, където си ти?
Имам, искаш ли да дойдеш?
Да.
Но първо трябва да решиш една гатанка.
Какво е това, което е по- леко от ябълка и те кара да летиш. Не задава въпроси, вместо това - дава отговори. Движи се бързо, затова понякога подценяваш неговата мощ, но всъщност е всичко, от което имаш нужда?! Що е туй?
Не знам!
Добре, помисли си малко и ми кажи...
Абонамент за:
Публикации (Atom)