четвъртък, 23 май 2013 г.

Multiple choice за напреднали

Една кофа сладолед по - късно лежа от изнемога на пода и си представям как пътувам с лодка в Адриатическо море. Час по - рано имах вредни размисли върху всякакви житейски нередности. Цялата истина се крепи на това, че винаги има повече от един подходящ отговор. Ако очакваш да те удари просветление отникъдето, няма да го получиш. Никой няма да ти освети правилната пътека или да ти подреди картите така както е правилно да ги изиграеш. Пълна субективност ми е половината живот. Може би пораснахме твърде много, за да променим това, което не ценим в себе си или се примирихме прекалено лесно с тази мисъл. Мисля, че нещо се пречупи рязко, когато установих плюсовете и минусите на тая си крехка същност. Затова се старая да предотвратя страничните ефекти със супа от моркови. Това обичам в живота най-много - всеки ден е различен, не знаеш какво ще ти донесе утре.


четвъртък, 9 май 2013 г.

Step by step

Една крачка ме дели от това, което си заслужава. Няколко синонима се сещам на тоя ненужен ентусиазъм и единият е мазохизъм. Другият е малко по-епичен, та няма да го споменавам. По това време хората пият ракия с джоджен. Има всякакви извращения по земята и другото им име е любопитство. Моето любопитство понякога свършва в кофата, а после жадно консумирам сок от портокали, защото иначе забравям за сложността на ситуацията. Следващата ми крачка е още по-голяма-поръчва си мартини за вечеря и после плаче в леглото. Отказвам да плача, където и да било, още повече на бюрото. Понякога ми липсват някакви неща, но не ги познавам. На свой ред и хаосът е пълен със захарен памук, както и ушите на хората. А в моите уши битуват само тия звуци.