Multiple choice за напреднали

Една кофа сладолед по - късно лежа от изнемога на пода и си представям как пътувам с лодка в Адриатическо море. Час по - рано имах вредни размисли върху всякакви житейски нередности. Цялата истина се крепи на това, че винаги има повече от един подходящ отговор. Ако очакваш да те удари просветление отникъдето, няма да го получиш. Никой няма да ти освети правилната пътека или да ти подреди картите така както е правилно да ги изиграеш. Пълна субективност ми е половината живот. Може би пораснахме твърде много, за да променим това, което не ценим в себе си или се примирихме прекалено лесно с тази мисъл. Мисля, че нещо се пречупи рязко, когато установих плюсовете и минусите на тая си крехка същност. Затова се старая да предотвратя страничните ефекти със супа от моркови. Това обичам в живота най-много - всеки ден е различен, не знаеш какво ще ти донесе утре.

Step by step

Една крачка ме дели от това, което си заслужава. Няколко синонима се сещам на тоя ненужен ентусиазъм и единият е мазохизъм. Другият е малко по-епичен, та няма да го споменавам. По това време хората пият ракия с джоджен. Има всякакви извращения по земята и другото им име е любопитство. Моето любопитство понякога свършва в кофата, а после жадно консумирам сок от портокали, защото иначе забравям за сложността на ситуацията. Следващата ми крачка е още по-голяма-поръчва си мартини за вечеря и после плаче в леглото. Отказвам да плача, където и да било, още повече на бюрото. Понякога ми липсват някакви неща, но не ги познавам. На свой ред и хаосът е пълен със захарен памук, както и ушите на хората. А в моите уши битуват само тия звуци.

Малко повече за гравитацията и цветовете

Ти къде го удряш, а то къде се пука?                        
                                 
                 Хвърлям една снежна топка в Лятото, то си е неподвижно и без друго не мога да го обезпокоя. Обичам да гледам разни неща как летят - чисто визуално ми носи радост. Много хубаво се разхождат във въздуха. Дори и цигареният дим добре изглежда там - променя си формата, посоката и мнението за себе си. С промяната идва и красотата, уж. А аз като си променя мнението за себе си - малко ожаднявам. Сипвам си веднага някаква сладка напитка, защото не знам как ще се почувствам, ако го изрека. Изреченията са друга тема, думите в единично количество не носят особена стойност. Понякога ги преглъщам на закуска или с обяда, после лягам на пода и гледам в тавана известно време, докато ми се върне кръвното налягане.  Водя неползотворна комуникация със синьо - зеленото, веднъж седмично, после ме заболява душата, пък често и главата, и отлагам да бъда искрена, със себе си, за следващата седмица. Когато тя пристигне отново мечтая да си понося шаловете и ръкавиците, но за жалост навън ни прогарят тия 98.6 градуса по Фаренхайт.

Капка по капка - вир става

And I' m searching for  my soul, again.

Поседнала Тя до Синонима свой на щастието, нали трябва нещо да го радва човек, не да живее за едната старост да достигне. Стекли му се на него, Синонима, известни сълзи от очите по отминалите времена, Тя пък на свой ред не искала да го утешава, за каквото е било преди. Поиграла си малко с огъня от свещите, пък решила да си запали въглен от тази своеобразна жарава. 

               - Look at me, what they' ve done to me? - казала му. Той пък нищо не отговорил, а пуснал малко джаз.  На нея това й било нужно, пък и навън доста ритмично си валяло. В крайна сметка понякога думите не са всичко и действията контролират това, което предстои. 

Сняг до лакти

Къде е Женчо?
Оп, няма гоо.
Къде е Женчо?
Скрил се е зад ъгъла?
Неее, къде е Женчо?
Криеш се зад ъгъла, виждам ти сянката.
Неееее, къде е Женчо?
Не знам, имаш ли чадър там, където си ти?
Имам, искаш ли да дойдеш?
Да.
Но първо трябва да решиш една гатанка.


Какво е това, което е по- леко от ябълка и те кара да летиш. Не задава въпроси, вместо това - дава отговори. Движи се бързо, затова понякога подценяваш неговата мощ, но всъщност е всичко, от което имаш нужда?! Що е туй?


Не знам!
Добре, помисли си малко и ми кажи...

Недобре премерена реч в една нотна тетрадка

10 МАЙ 2011, ВТОРНИК

1/4 чаена чаша олио
1/4 чаена чаша кисело мляко
1 чаена чаша захар
2 чаени чаши брашно
2 яйца
1 чаена лъжица сода
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаена лъжица канела
1 чаена чаша настъргани моркови
1 чаена чаша пюрирани банани
1/2 чаена чаша натрошени орехи

Недоизмерена субстанция и грешна преценка водят до "мирише ми на изгоряло тук". От Май до Ноември и Декември се опитвам да се отърва от задръжките, да се отърся от това, което вече е било. Затова взимам един голям нож, за да си отрежа филия, а там синева. Една крехка пукнатина ме дели от заветната цел- гоня я, докато не ме намрази. После си правя зайчета на стената и фантазирам за небивали неща. След това си завещавам всички притежания на скрина в коридора, който помни поколенията, надявайки се поне малко да приличам на родителите си. А светът е твърде малък, за да се притеснявам за каквото и да било -  смело и безотговорно (както би казал тати) си продължавам напред и си мечтая за това, което предстои.

Безумства безчет, от врява- ни помен

Седнеше ли пред пианото, ставаше земетресение- искаше й се да обърне всяка октава на обратно и да извлече някаква есенция от клавишите, а колкото по- бързо ги натискаше струваше й се, че създава малки водовъртежи около себе си. Истината бе, че никога сърцето й не бе разбивано истински, по какъвто и да било начин. Беше един ужасно щастлив човек, така да се каже. Всяка вечер, когато си лягаше й хрумваше, че може на другия ден да се случи нещо величествено, но не беше сигурна. После заспиваше и сънуваше розови хипопотами, а сутрин още със ставането, пиеше два литра студена вода, за да й минат мераците за подвизи...


После пусна две плочки лед в каната и излезе навън на зелената морава. Там първо слънцето го поздрави, после се размекна от умиление при вида на вързалата мушмула, пък си позволи за секунда да помечтае. Помечта си за едно хубаво куче, което да припка наоколо и да му джавка, помечта си за едно конче, с което да се разхождат в прохладните утрини, помечта си още малко, пък си отпи айран, направо от каната, та да му притъпи пламъка...


Докато стоеше под душа го чу да влиза. Стъпките му бяха тихи. Как я мразеше, тази му потайност. Мразеше му и обувките- винаги прилежно поставени в шкафа, мразеше му и изтънчената прическа, мразеше му и навиците по време на хранене. Искаше й се, да притежава един прозорец към душата му, който да разбие и да пусне на свобода, цялата сдържаност, вътре в него. Постоя неподвижно под струята вода, пък се опомни, той бе сложил блиндирани стъкла...


На влизане чу, че душът е пуснат. За малко се замисли, отиде в кухнята, отвори хладилника, взе една кутия натурален сок, пък я изпи наведнъж...


Пиех лимонада, когато чух звънеца. Отидох бавно до вратата, погледнах през шпионката- нямаше никого, вдигнах слушалката на домофона- отново никакъв отзвук. Брей!- помислих си. Допрях се до вратата, а от другата страна, нещо напираше да влезе. Поуплаших се малко, ако трябва да бъда честна, но водена от силно любопитство, отново допрях ухо до вратата- реших да отворя, въпреки всичко! Отваряйки видях ентусиазма ми тихо да се връща, заедно с една от мечтите ми...

"Мечтател е онзи, който намира пътя си само на лунна светлина. А наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора."
Оскар Уайлд