Поседнала Тя до Синонима свой на щастието, нали трябва нещо да го радва човек, не да живее за едната старост да достигне. Стекли му се на него, Синонима, известни сълзи от очите по отминалите времена, Тя пък на свой ред не искала да го утешава, за каквото е било преди. Поиграла си малко с огъня от свещите, пък решила да си запали въглен от тази своеобразна жарава.
- Look at me, what they' ve done to me? - казала му. Той пък нищо не отговорил, а пуснал малко джаз. На нея това й било нужно, пък и навън доста ритмично си валяло. В крайна сметка понякога думите не са всичко и действията контролират това, което предстои.
