Малко повече за гравитацията и цветовете

Ти къде го удряш, а то къде се пука?                        
                                 
                 Хвърлям една снежна топка в Лятото, то си е неподвижно и без друго не мога да го обезпокоя. Обичам да гледам разни неща как летят - чисто визуално ми носи радост. Много хубаво се разхождат във въздуха. Дори и цигареният дим добре изглежда там - променя си формата, посоката и мнението за себе си. С промяната идва и красотата, уж. А аз като си променя мнението за себе си - малко ожаднявам. Сипвам си веднага някаква сладка напитка, защото не знам как ще се почувствам, ако го изрека. Изреченията са друга тема, думите в единично количество не носят особена стойност. Понякога ги преглъщам на закуска или с обяда, после лягам на пода и гледам в тавана известно време, докато ми се върне кръвното налягане.  Водя неползотворна комуникация със синьо - зеленото, веднъж седмично, после ме заболява душата, пък често и главата, и отлагам да бъда искрена, със себе си, за следващата седмица. Когато тя пристигне отново мечтая да си понося шаловете и ръкавиците, но за жалост навън ни прогарят тия 98.6 градуса по Фаренхайт.