Step by step

Една крачка ме дели от това, което си заслужава. Няколко синонима се сещам на тоя ненужен ентусиазъм и единият е мазохизъм. Другият е малко по-епичен, та няма да го споменавам. По това време хората пият ракия с джоджен. Има всякакви извращения по земята и другото им име е любопитство. Моето любопитство понякога свършва в кофата, а после жадно консумирам сок от портокали, защото иначе забравям за сложността на ситуацията. Следващата ми крачка е още по-голяма-поръчва си мартини за вечеря и после плаче в леглото. Отказвам да плача, където и да било, още повече на бюрото. Понякога ми липсват някакви неща, но не ги познавам. На свой ред и хаосът е пълен със захарен памук, както и ушите на хората. А в моите уши битуват само тия звуци.