Никога не можеш да бъдеш сигурен

Тъкмо бях започнала да си мисля, че съм прекалено добра за тази планета, когато се случи това мистериозно избухване на „Хипопотам” и се отказах от евентуалната си предстояща емиграция там. „ Господи, колко обичам зелеви сърми. А, ако на „Лопата” няма зелеви сърми?” Така обмислих повечето добри варианти за преселението си и стигнах до извода, че на „Земята” май остава най- удачно за живот, а и въздухът е хубав. На „ Клечица” има проблеми с овъздушаването и това би било крайно неприятно, тъй като те не дишат и не са помислили за чужденците. И тогава започнах да се чудя за още страшно много неща като това „ Защо мъжете винаги имат нужда да препикаят нещо, точно като кучетата?” и още една купчина въпроси, свързани със земните навици на хората. Тогава вече се почувствах зле и реших да погледна нагоре и видях това хубавко небе. Доста красиво нещо е природата. Май само на „Земята” е толкова красиво. „зелеви сърми, зелеви сърми” ми повтаряше някакъв вътрешен глас. Това може би, означава, че съм гладна? Или не? Никога не можеш да бъдеш сигурен, всичко е толкова паралелно измислено. Доста се е постарал Господ да го сътвори това. И Бравоооооо! Само сега получавате подарък бъркалка за нектара. Ех, бих дала всичко за един прясно изцеден сок от моркови. Би било страхотно също и да можех да се наместя някъде в тази ситуация. Оказа се, че каквото и да направя винаги проблемът е един и същ. Или съм прекалена в доста отношения, или просто съм окончателно изперкала. Може би трябва да се преместя на „Каймак”, там дори си имат и природа и е студено през по- голямата част от годината. Опитах се да прогоня тази мисъл от главата си и се сетих за това, което се бе случило вчера. Ето дори и нещо толкова ясно и отчетливо като времето е доста преходно. Защо да е вчера след като го мисля и днес? И вероятно ще продължа да размишлявам върху тази сцена още доста време. И изобщо защо нямаме някакъв по- опростен механизъм? Да не си задаваме толкова въпроси, да размишляваме постоянно, изобщо ситуацията е доста критична. Знам, че само аз мога да се разбера. Трудно е наистина след като знам, че мога и да се спася от това, но никога не можеш да бъдеш сигурен... Нали? „Зелеви сърми, зелеви сърми”- ето отново. „Млъкни бе, не ме занимавай с тези неща повече, имам много по- важна задача сега от това да се грижа за тези си първични нужди”. И ето, отново така стана. А да, и вчера се случи, точно на мястото, към което се запътвах сега. Доста приятна атмосфера. И въздухът е страхотен, има и полянка. Да, продължавам. Значи седях си спокойно и размишлявах върху това дали, когато си риба, и те извадят от водата осъзнаваш, че умираш? Или просто си мислиш, че са настъпили временни климатични промени? Както и, когато си огромен кит в океана и около тебе има малки рибки, дали не ти се иска и ти да си нещо много по- нищожно, отколкото да носиш бремето на най- големия бозайник в света. Да, но когато си огромен кит няма как да те извадят просто ей така от водата и да не можеш да дишаш. И както си мислех за тези неща, и за това, как сме толкова паралелно разположени помежду си, и се показа това невероятно животно, с красиви, лъскави и шарени пера на главата, а останалата част от тялото му беше покрита с козина. Имаше и две малки дечица, които си припкаха и издаваха тези забавни звуци, които могат да бъдат чути само във взаимоотношенията на майка и дете. Ех, доста красива картина беше... Тогава дойде този гнусен тип с тениска на сърчица и бейзболна шапка с райрани гадости на нея. И ги срита. Ужасно. Стоях там и се чувстах много зле. Защо, по дяволите, му беше да ги рита? Та, те са малки животинки и то толкова красиви. И толкова нестандартни. После реших, че точно заради това е решил да ги срита, понеже са мънички и милички? Точно затова мисля, че и времето е относително, защото може един ден да се събуди с желанието да си отглежда точно такова животно вкъщи. И толкова бързо лети. Понякога ми се ще просто да го спра, да си почина малко, да погледам спокойно отстрани, не е толкова трудно, но това би станало само, ако... „ зелеви сърми, зелеви сърми”, пак се започна. „Ако не престанеш скоро ще взема да се наям с нещо друго и тогава ще се чувстваш неудовлетворен”, „зелеви сърми, зелеви сърми”. „престани бе, не мога да те понасям вече, тук няма откъде да ти взема зелеви сърми, потърпи малко”, „зелеви сърми, зелеви сърми”. Добре, няма да ти обръщам внимание повече, така или иначе стигнах вече до мястото. Ето, точно тук стоях вчера. Още едно доказателство, че времето ни лъже, вчера бях тук, но ето днес отново съм тук, и ако дойда утре по същото време накрая ще изгубя цялостната си представа, кога може да съм идвала за пръв или последен път. „Дроб сърма”, „А бе, ти ще млъкнеш ли най- накрая? Сега пък дробсърма, след малко и овчарска салата ще ти се прище”. Може би на „ Манджини” щеше да е подходящо за човек като мен, с натрапчив, винаги гладен вътрешен глас. Не мога повече. Дотук ли трябваше да стигна, за да ми се изясни ситуацията с всичките тези предмети около мене, доста е преходно и това. Никога не можеш да бъдеш сигурен. Както не можеш да бъдеш сигурен, че на следващия ден ще вали сняг, или дъжд, или когато се събудиш следващия път няма да ти липсва някой крайник или да те заболи носът. Или дори, да си си отворил прозореца и да ти липсва лошият въздух от преди. Винаги обаче можеш да бъдеш сигурен в едно. Никога няма да спре да ти липсва нещо.Винаги ще ти липсва домът, винаги ще ти липсва старата квартира, старите приятели, старите колеги, старата работа. Винаги ще ти липсва това, което ти се е случвало преди, винаги ще ти липсва някой човек, винаги ще ти липсва лятото, винаги ще ти липсва зимата, винаги ще ти липсва това, което си изгубил от невнимание. Винаги ще ти липсва това, че искаш да имаш домашен любимец и никога няма да си се престрашил да си вземеш такъв от страх, че ще се провалиш или ще се разочароваш, ако с него се случи нещо, никога не можеш да бъдеш сигурен. „дроб сърма, зелеви сърми, боб”, и дори не знам как да изляза от тази ситуация, „боб, дроб сърма, зелеви сърми”. Добре де, ще отидем да напълним пупата, доволен ли сега?, „зелеви сърми, боб, дроб сърма, зелеви сърми, боб, дроб сърма”, „да, да, и аз те обичам”. Понякога мисля, че е прекалено красиво или по- скоро, че е прекалено. Винаги можеш да си мислиш, че си на мястото си, и винаги можеш да се колебаеш за всичко. Винаги можеш да стойш цял ден някъде, да лежиш на някаква трева и да гледаш небето, или пък да съзерцаваш звездите или просто да си мислиш за света. Не е задължително винаги да си тъжен, както и да се преструваш на щастлив. Но никога няма да спреш да се колебаеш дали да не се обърнеш в другата посока или да продължиш праволинейно по пътеката. И отново ги чувам тези страхотни звуци, пиано. Винаги съм го харесвала, както и цигулката, а това сега в момента е прекрасно, ще ми се пръсне сърцето вече. В света има прекалено много красота, всичко е прекалено. Никога не можеш да се наситиш, тежко ти е , но не е трудно да се справиш. Може би не аз съм прекалено добра за тази планета, а тя е прекалено красива за мен? Никога не можеш да бъдеш сигурен.