Листото

Беше една от тези сутрини, в които те обхваща ужасното чувство, че ако станеш от леглото си, таванът ще се срути над теб и никой дори няма да забележи отсъствието ти. Така се и чувстваше Филип, млад и доста преуспяващ за възрастта си писател, с красив, интелигентен и доста одухотворен израз на лицето си. Той лежеше под топлите си завивки и притискаше червения чаршаф на овце към лицето си. Бяха изминали вече три месеца.
- Какво, за бога, се промени? Това са три месеца- измърмори сънено той и се зави през глава. Когато чу звънеца на входната врата и с неудоволствие избута с крака завивките си настрани и облече първата дреха, която се изпречи на пътя му. И тъй като това се оказа една ужасна, някога била бяла, блуза с дълъг ръкав, той само я наметна и изтича до вратата. Когато я отвори, установи, че човекът появил се зад нея, определено нямаше да оправи настроението му. Срещу него стоеше една жена, на средна възраст с огромно кожено палто, с всички характерни за този тип одежди, аксесоари. Голяма шапка с пера, ефирен шал- отново с вплетени животински елементи, кожени ръкавици в тон с палтото, както и характерния за сезона- дълъг чадър с извита дръжка. В другата си ръка тя държеше една купчина листи, с който почти го фрасна в корема, и влизайки в дома му, изкрещя:
- Втори бестселър, вто- ри. Какво означава това?- като започна да крачи невротично из целия апартамент, и правеше гримаси на неодобрение- Не мога да разбера влюбен ли си? Не, не, нещо друго ще да е. Но какво ли? Моля те кажи ми ти. Аз вече съм обезверена и нямам сили. Виктор пише вече втори роман, който се радва на небивал успех- като го погледна в очите с едновременен оттенък на гняв и умиление- А ти какво правиш? Живееш в отвратителна кочина и лежиш по цял ден с надеждата да те осени някаква брилянтна идея.
- Не мога да въоръжа мислите си. Още повече, тук не е такава ужасна неразбория. Само трябва да събера дрехите от пода и да ги хвърля за пране, и да проветря, и да събера списанията и книгите от пода, и... да пусна прахосмукачка.
- Както и да изчистиш засъхналите петна от разлята бира и вино от пода, и също така да изхвърлиш пълните пепелници, които се намират навсякъде в апартамента ти. Искам да се стегнеш- дръпна го тя за блузата, като се готвеше да излезе от апартамента- и да се изкъпеш. Ако до месец не видя някаква готова и добре направена работа от теб на бюрото си, ще трябва да си търсиш нов агент. И това е изцяло приятелски съвет- тряскайки вратата на излизане.
След тази сцена, той се запъти към хола, където избута от дивана всички дрехи, както и два пълни пепелника. Там той видя и една стъклена бутилка, с течност, подобна на уиски. Седна, но когато отвори бутилката и понечи да отпие установи, че това далеч не е уиски, а нашенска домашна, сливова ракия. Вкусът му се стори познат “ троянска е”- помисли си той, като отпивайки стисна устни. Реши, че не е зле това съвсем инцидентно да се окаже поредният ден, в който ще се напие до безсъзнание и ще забрави за цялата липса на муза, която го бе налегнала от три месеца насам. Но след третата глътка от жарката напитка- гордост за троянския край, с гримаса на неудоволствие, прецени, че му е прекалено лошо от предния ден, за да продължи. Стана от дивана и се запъти към кухнята. Отвори хладилника и разбра, че няма нищо за ядене. Постоя няколко минути загледан в едната глава лук и половин бучка сирене “Дунавия”, след което го затвори. Дръпна щорите на прозорците наполовина, и от един малък процеп с ужас разбра, че времето навън е “най- отвратителното възможно”. Печеше приятно, есенно слънце, закачливи листа в топли тонове падаха от дърветата и няколко щастливи малки деца, около десет- годишни, си играеха в купчините листа.
-Ужас- възкликна той и се обърна, но при рязката смяна на есенната атмосфера, и мрачната му вече прилична на приют квартира, реши да направи усилие, и да излезе. Отправи се към стаята си, където след дълго търсене в купчините, мръсни дрехи, и пълната неразбория в гардероба си, откри някакви читави дрехи, с които би било прилично да се появи на обществено място. Първоначално му костваше огромно усилие да свикне с ведрата обстановка и щастливите лица на хората, когато реши да се качи на първия автобус, който дойдеше на близката спирка. Запътвайки се натам, сложи слушалките на ушите си, и започна да слуша възможно “най-стряскащата” музика, абсолютно неподходяща за деня, както и за годишното време- Коледни песни. Ето, че се появи и първият автобус. Той погледна номера- 76, и попита една симпатична бабка, с шапка и кученце, къде точно отива автобусът след като мине през Орлов мост. Тя му отговори, че стига до Младост, и той реши да рискува, и да се качи все пак. Влизайки в това адско изобретение за масово движение, започна да изследва всички хора, около себе си с поглед, когато видя едно красиво момиче с доста нетипичен стил на обличане, но в границите на приятно- артистичното, да се усмихва сама, докато очевидно размишляваше нещо. Тогава и неговото лице се озари от усмивка и слезе на следващата спирка, която доста удобно се оказа Орлов мост и се запъти към Борисовата градина. Той ходеше с невероятно бързи стъпки и огромен ентусиазъм, когато отново видя деца да си играят в купчините листа. Изведнъж спря и се огледа около себе си, започна да се смее и както стоеше на алеята се затича в най-близката купчина листа, която видя и се разположи удобно върху нея, като хвърляше листата нагоре. Личеше му, че не се бе чувствал по-щастлив от месеци. И както гледаше листата падащи върху него, видя като на забавен каданс едно от тях в невероятна форма, прилична на делфин. Тогава тутакси стана, изрови го отново от купчината и се запъти с бодра крачка отново нанякъде.