Припознаване

Бях заобиколена от красиви аромати и обонянието ми тържествуваше. Всичките ми сетива бяха изострени в този красив пролетен ден в парка. Предишният ден ми се беше случило крайно странно преживяване, което ме бе разтресло из основи и още не можех да се осъзная. Докато се наслаждавах на цялата тази прелест около мен дори не усетих как се подхлъзнах и паднах в една локва, останала самотна от проливния дъжд. „О,ужас” – помислих си. Само преди секунди бях невероятно хубава в новата си рокля, с чието обличане се надявах той да разбере колко нелепи са били всичките неща, които ми беше казал и да се почувства поне наполовина толкова ужасно, колкото се чувствах и аз. Както и да е, в крайна сметка гордо преживях мокрия инцидент и изцяло изцапана двигнах очи. Когато погледнах, срещнах погледа на някакво напълно непознато момче . Гледаше ме толкова тъжно и сякаш ме познаваше от години. Тогава проговори и ме хвърли в потрес със следните думи:
- Съжалявам, изобщо не исках да кажа всичките тези ужасни неща вчера, стана, защото бях крайно разочарован от поведението ти и беше неизбежно, ти просто ме провокира. После исках да поправя грешката си и затова отидох в офиса ти, но срещнах единствено твоя колега Мирослав. Обясних му, че трябва да те видя на всяка цена и, че не бих си простил, ако прибързаната ми реакция доведе до хипотетичната ни трагична раздяла.
Тогава дори не знаех какво да кажа и водена единствено от безкрайно голямото си любопитство се чух да изричам:
- И какво отговори той?
- Попита ме за какво всъщност говоря и дали става въпрос за същата Нина. Тогава останах потресен от факта, че той държеше твоя снимка на бюрото си- слушайки с интерес се втрещих, когато чух собственото си име- тогава го попитах от къде на къде държи тази снимка на приятелката ми на бюрото си? И той ми отговори, че това е неговата приятелка. Тогава вече наистина не знаех дали исках да ти простя. На фона на изневяра какво беше това, че си се снимала в еротично списание без моето знание. Нямах време да отреагирам, юмрукът на колегата ти ме посрещна и се наложи да му отвърна. След като придобих този нелеп и обезобразен вид, който имам в момента не издържах и исках просто да напусна сградата. Излязох отвън и гледайки „Св. Неделя” срещу себе си вече не издържах и трябваше да изкрещя.
Това натрупване на еквивалентни с моя живот събития ме накара да осъзная какво всъщност се бе случило вчера, но имаше някои моменти, които ми бяха крайно неясни, а и би била невъзможна такава невероятна случайност. Исках да го прекъсна и да му задам хиляди въпроси, които вероятно щяха да срутят теорията ми, но вместо това го оставих да продължи:
-Да, наистина крещях, бях толкова жалък. Не мога да повярвам, че ми причини това. Никога не съм ти давал повод, какво се промени? Първо списанието, а сега и това. Реших, че единственото нещо, което би могло да ме спаси сега е да постъпя като всеки смазан от обстоятелствата мъж и да се напия. И го направих. Наистина, напих се грозно и бях безпомощен пред собствените си действия. Стоях в онова заведение и дори не броях чашите. Виждаш ли до къде ме докара? Защо ми причини това? Какво се промени?
Вече не издържах при вида на този толкова красив и страдащ младеж и му казах следното:
-Извинявайте, но аз дори не ви познавам. А вие очевидно сте разбили животът ми с един замах. Не виждам с каква цел сте отишли в сграда, която отговаря на местоположението на работното място на моя приятел и сте му казали неща, които нямат нищо общо с нашите отношения с него. За бога, аз ви виждам за първи път в живота си, а вие ме питате защо съм ви наранила. Това е нелепо, но само искам да знам, защо го направихте?
Седейки на една самотна пейка в парка той се изправи рязко и цялото ми същество изтръпна. Напомни ми точно за реакцията на Мирослав, когато му казах, че не знам за какъв мой друг приятел говори. Тогава непознатият заговори с най- жалният глас, който бях чувала в живота си:
- Добре, щом предпочиташ да не го обсъждаме и с лека ръка да захвърлиш нещо толкова красиво, това е твое желание. Аз няма да ти преча повече и ще те оставя на мира.
- Но не виждаш ли, че аз не съм твоята приятелка. Как да те убедя? Просто паднах в локвата и ти ми помогна да стана.
- Ролята на луда, която се опитва да ме убеди, че не ме познава, не ти отива. Мога да докажа, че това си ти –наведе се до краката ми и сграбчи единия - с петното по рождение на десния ти крак.
Изведнъж остана втрещен. Първоначално си помислих, че е заради състоянието на краката ми, тъй като бяха крайно кални поради несполуката с локвата, но после се оказа, че той наистина търсеше въпросното петно и не го откриваше. Тогава ме погледна и:
-Господи, удивително, ти си същата. Това е невиждано. Дори не ви различих.
Тогава той извади от джоба си снимка на неговата любима. „Той е психопат” – помислих си и тъкмо мислех да побегна, когато се вгледах в очите на момичето на снимката, това не бях аз. Излъчването беше коренно различно, дори не знаех как е могъл да не ни различи, а как е могъл да се заблуди и Мирослав?